Seroepidemiological and Laboratory Diagnostic Studies on the Disease and Clinical Importance of Epstein–Barr Virus Infection // Сероепидемиологични и лабораторно диагностични проучвания върху разпространението и клиничната значимост на Epstein-Barr вирусната инфекция

Въпреки предположенията за ролята на вирусите в развитието на ракови заболявания у хората, първи доказателства се получават едва след асоциирането на лимфома на Бъркит (БЛ) с новооткрит херпес - подобен вирус, наречен на откривателите си Епщайн- Бар вирус (EBV). EBV е приет за първият човешки онкогенен вирус, доказан с помощта на електронна микроскопия в клетъчна линия от биопсичен материал на лимфом на дете от Африка през 1964 г. През следващите години интересът към EBV нараства. Медицинската и социалната му значимост се обуславят от широкото му разпространение и асоциирането му с редица заболявания, в това число и малигнени. Първичната инфекция в периода на юношеството се манифестира най-често с инфекциозна мононуклеоза (ИМ), докато в ранното детство по-често е безсимптомна или с нетипична клинична симптоматика. Голямо значение за клиничната практика има диагностиката на EBV инфекцията и възможностите за нейното подобряване. Това включва определяне на подходящите методи и маркерите при остра инфекция и реактивация, както и при конкретните неопластични заболявания, в зависимост от имунния статус на пациента. Основно диагностиката е серологична базирана на имуно- ензимни методи (EIA) за определяне на вирус специфични антитела. В лабораториите в България се използва преди всичко определяне на EBV специфични anti-VCA lgM и lgG. Първите се появяват при остра инфекция, а вторите остават да персистират пожизнено и са основен маркер за определяне на серопревалентността сред популацията. В организма на пациента обаче се образуват антитела и срещу други вирусни антигени, които в комбинация с посочените могат да дадат по-точна интерпретация. Освен ..това комбинацията от антитела при различните пациенти може да варира, което да затрудни установяване на първична инфекция. Това налага въвеждането и на други маркери и методи в подкрепа на клиничната диагноза. Като представител на семейството на херпесните вируси за EBV е характерно перситирането в човешкия организъм след първична инфекция, с възможности за реактивация, особено при имунокомпрометирани и имуносупресирани пациенти. В настояще вре тези пациенти са във фокуса на медицинската общност поради факта, че броят им се увеличава и поради риска от развитие на опортюнистични инфекции, реактивиране на вирусни инфекции , развитие на лимфоми и др. Реактивацията на EBV е периодично явление дори при имунокомпетентни индивиди, което има значение за широкото му разпространение в човешката популация, но при имунокомпрометирани пациенти може да доведе до сериозни животозастрашаващи състояния. Именно вирусната реактивация остава основно предизвикателство за лабораторната диагностика . Въпреки многото проучвания все още липсват единни критерии за нейното регистриране. За сега се приема, че полимеразно-верижната реакция (PCR), особено при имунокомпрометирани пациенти може да даде добра информация, подпомагаща клиничната диагноза и подбора на терапевтична стратегия, както и да покаже участието на вируса в развитието на онкогенни заболявания. EBV е с доказано участието в развитието на лимфопролиферативни заболявания (PTLD) след трансплантации на хемопоетични стволови клетки и органи. Въпреки малката им честота те стават клинично значими поради разширяването на трансплантационната медицина, намаляване на икономическите бариери, използване на несвързани и несъответстващи донори и високият риск от фатален край. Развитието на трансплантологията изисква определяне на критериите за оценка на риска от реактивация на латентни вирусни инфекции, в това число EBV, и последиците от първична инфекция (преди всичко от донора) и реинфекция. Насочените изследвания могат да идентифицират рисковите пациенти и да прогнозират и предотвратят развитието на PTLD. В резултат на множество проучвания EBV е асоцииран с редица онкогенни заболявания при хората. Някои от тях са със съпътстваща генетична генеза и географски рестриктирани, като назофарингеален карцином (НФК) и ендемичния лимфом на Бъркит (БЛ). Други заболявания като лимфом на Ходжкин (БХ), неходжкинови лимфоми (НХЛ) се срещат с по-голяма честота в Европа и Америка. По данни от Националния регистър за 2015 г., с БХ в България са диагностицирани 106 нови случая. Счита се, че не се среща толкова често в нашия регион. Случаите с диагностицирани неходжкинови лимфоми са 429. В „Методични насоки за диагностика и лечение на хематологични заболявания" на българското медицинско сдружение по хематология от 2015 г. не е включено изследване участието за EBV при тези групи пациенти. В тази насока изследванията за установяване на неговата роля могат да подпомогнат по-пълното уточняване на патогенезата и разработване на терапевтична стратегия. Целта на изследването е: Дефиниране на сероепидемиологичния статус на населението в Североизточна България и установяване относителния дял на възрастово свързаното разпространение на остра Епщайн- Бар вирусна инфекция. Дефиниране диагностичните възможности за доказване остра вирусна инфекция и реактивация на инфекцията при рискови пациенти.

Grantor dc:publisher

Medical University of Varna

Year dc:date

2019

Authors dc:creator

• Костадинова, Цветелина
• Kostadinova, Tsvetelina

• Epstein - Barr virus (EBV)
• oncogenic
• herpesvirus
• infection
• malignancy
• lymphoproliferative disorders
• Микробиология и вирусология / Microbiology and Virology

Repository record dc:identifier

http://repository.mu-varna.bg/handle/nls/373

OAI identifier oai:identifier

oai:repository.mu-varna.bg:nls/373