Extended-spectrum beta-lactamase-producing microorganisms as causes of urinary tract infections in ambulatory and hospitalized patients in childhood - characteristics and epidemiology // Широкоспектърни бета-лактамаза произвеждащи микроорганизми като причинители на уроинфекции при амбулаторни и хоспитализирани пациенти – характеристика и епидемиология

Темата на дисертационния труд е "Широкоспектърни беталактамаза произвеждащи микроорганезми като причинители на уроинфекции при амбулаторни и хоспитализирани пациенти в детска възраст - характеристика и епидемиология". Автор на разработката е Нели Миткова Лодозова, преподавател в МУ-Варна, под ръководството на проф. д-р Красимир Методиев (МУ-Варна) и доц. д-р Димитричка Близнакова (МУ-Варна). Дисертационния труд включва 15 раздела, 120 литературни източника, като голямата част от цитираните публикации са от последни 10 години. Значително внимание е отделено на научните трудове на водещите български специалисти работили по проблема. За целите на дисертационния труд са заимствани 4 204 броя уринни проби от три медико-диагностични лаборатории на територията на град Варна – „Лаборекспрес 2000”, „Св. Анна”, „РЗИ – Варна”. Пробите са от пациенти в детска възраст - до 18 години и взети в периода 2010-2012 година. Първата част на разработката е подробен литературен обзор, който представя анатомичните особености на отделителната система, основните характеристики на уроинфекциите и техните причинители, същност на широкоспектърните бета-лактамаза произвеждащите микроорганизми (ESBLs), както и тяхното разпространение в света, в Европа и в България. В разработката са заложени и изпълнени задачите да се характеризират конкретните антибиотични препарати и β-лактамната група, към която спадат, които не са ефективни спрямо ESBL-щамовете и съответно тези, които все още могат ефективно да се прилагат в борбата с тези бактерии, както и да се представи заболяваемостта на уроинфекциите при деца, причинени от ESBL-продуциращи микроорганизми от сем. Enterobacteriaceae, по няколко епидемиoлогични показатела – полова и възрастова структура, вид на инфекциозния причинител. Получените резултати и тяхното обсъждане са представени в следните раздели – общи данни, положителни за наличие на инфекциозен причинител проби урина, определени ESBL-щамове от всички положителни проби, разпределение по пол, разпределение по възрастови групи и по антибиотична резистентност. Резултати са разпределени в три групи, съответно на изследванията на пробите в трите визирани по-горе лаборатории: така например, в МДЛ „Лаборекспрес 2000”, от изследваните за периода 3 702 проби урина от деца, 719 са положителни за наличие на инфекциозен причинител, което представлява 19% от тях. От 353 изследвани проби в Унив. болница „Св. Анна”, 85 са положителни по същия показател, т.е. 24%, а в РЗИ-Варна, от 149 изследвани проби, 30 са положителни – 20%. Тоест, има един релативно постоянен процент (с минимални отклонения, от 19% до 24%) на отчетените положителни тестове в отделните лаборатории. Установено е различие по пол при изследваните проби на пациентите в отделните медицински заведения. От общо 493 момичета с положителна уринна проба за инфекция, изследвани в трите лаборатории, 32 са ESBLs, което е 6,5 %, а при момчетата – от 340 проби, 16 са с доказани мултирезистентни щамове от вида, т.е. 4,7 %. Представен е анализ на отклоненията в увеличаване или намаляване на положителните проби и разпределението им по пол в отделните три години на проучването, като установява статистическа достоверност на разликите в трите лаборатории. Разпределението по възрастови групи също дава една много ясно подчертана картина: данните и от трите лаборатории сочат, че най-голям дял имат пациентите във възрастовата група между 1-3 години. В МДЛ „Лаборекспрес” те са 224 от 719 души (31 %), в Унив. болница „Св. Анна” – 28 от 85 пациента с положителна проба за уроинфекция, т.е. 32 %, а в РЗИ-Варна – 12 от 30 души ( 40 % от положителните проби урина). Анализирайки данните от изследванията в трите лаборатории, е отчетен разнообразен набор от микроорганизми, установени в пробите. Най-общо може да се посочи, че микроорганизмите са главно Грам-отрицателни бактерии, като E. coli, Proteus spp., Klebsiella spp., са с най-висок дял, като това подкрепя резултатите на редица други изследвания, разработвани от други автори. Тъй като основната цел на дисертационната работа е широкоспектърните β-лактамаза произвеждащи микроорганизми (ESBLs), то тяхното разпределение по съответния вид на микроорганизма има особено значение. Акцентира се върху факта, че в 48-те ESBL- изолата, установени в общия брой проби урина, най-голям брой са тези с E. coli – 22 (чиито дял в % отговаря на 45 % от всички детектирани широкоспектърни бета-лактамаза- съдържащи микроорганизми в трите лаборатории за периода), следвани от 14 броя K. pneumoniae (29 % от ESBLs), 5 E. aerogenes (10 %), 4 K. oxytoca (8 %), 2 E. cloacae (4 %) и 1 M. morganii (2 %). Отчитайки данните, получени от установяването на ESBL-изолатите, авторът стига до следните изводи: E. coli представляват почти половината от всички изолирани бактерии, съдържащи широкоспектърни бета-лактамази (47 %) или 22 изолата. Тази стойност на ESBLs при вида представлява 5 % от всички детектирани E. coli, като причинители на уроинфекции при пациенти в детска възраст в трите лаборатории. K. pneumoniae е вторият най-често срещан ESBL-изолат, които представлява 29 % от бета- лактамаза-съдържащите бактерии. Останалите видове бактерии, които представят наличие на ензима бета-лактамаза са E. aerogenes, K. oxytoca, E. cloacae и M. morganii. Смесените инфекции, от два, и рядко три микроорганизма, отново дават приоритет на E. coli, представен в 77% от случаите. Обстойно е анализирана частта с изследваната антибиотик резистентност, като за целта резултатите са представени с таблици, даващи отлична онагледяемост на това, което е установено. В заключение, изводи и препоръки включват конкретни изводи, които са 14 на брой. На базата на събраните и обработени данни автора дава препоръки, които са насочени към здравните работници, имащи отношение към детекцията на ESBL-съдържащите бактерии, към лекарите, които назначават съответното лечение на пациент с диагностицирана уроинфекция, към звената на здравеопазването, които имат за цел борба с антибиотичната резистентност и не на последно място към пациентите с уроинфекции, които трябва да са запознати с рисковете, които крие едно на пръв поглед безобидно самолечение. Приносите на дисертационния труд от особена важност са за Община Варна, където живее и работи авторът на дисертационния труд, и където има възможност да даде своята експертиза за подобряване на ситуацията със зачестяващите уроинфекции в детска възраст.

Grantor dc:publisher

Medical University of Varna

Year dc:date

2019

Authors dc:creator

• Лодозова, Нели
• Lodozova, Neli

• extended spectrum beta-lactamase-producing microorganisms (ESBLs)
• urinary tract infections
• β-lactam group
• Enterobacteriaceae
• Микробиология и вирусология / Microbiology and Virology
• Урология / Urology

Repository record dc:identifier

http://repository.mu-varna.bg/handle/nls/45

OAI identifier oai:identifier

oai:repository.mu-varna.bg:nls/45