Influence of Family Relations and Parent-Children Relationship in Pre-school Aged Children /// Влияние на семейните отношения и взаимоотношенията родител-дете, при деца в предучилищна възраст

Целта на настоящето изследване е да се създаде модел за диагностика на семейни отношения и отношения родител-дете, като се анализират онези техни особености, които взаимодействат с поведението на тревожност при деца в предучилищна възраст. Изследванията по дисертационният труд са направени в детски градини и подготвителни групи във Варна, София, Търговище, провеждано е тестуване и по интернет. Анализирани са водещите теоретични подходи при изследване на семейството и семейните отношения, детско-родителските взаимоотношения и тревожната експресия при деца в норма и патология. Разгледани са моделите на функциониране на семейството в системните теории. Представени са теоретични аспекти на детско-родителските отношения, както и описание на спецификата на тревожната експресия при деца в норма и патология. Представят се изследователските модели на връзката между родителски стил и тревожност при деца. Проучени са данни публикувани между 1990 и 2002 г. Представени са емпирични доказателства за три традиционни категории водителство: родителско приемане, контрол, и моделиране на тревожност. Дефинирани са основните понятия: „ предучилищна тревожност”, ” родителски стил и родителско поведение”. Методите за събиране на данни са: Самооценъчни тестови методики: • Въпросник за тревожност и невротичност при деца на Хьокс, Хеси Шварц (оценяване от страна на родител). • Скала за изследване на предучилищна тревожност • Семеен инвентар за самооценка SFI Self-report Family Inventory /Beavers and Hampson, 1990/ • PARI Parental attitude research instrument - Изследователски инструмент за изследване на родителските нагласи • въпросник MFK за изследване на личностни характеристики Други методики: • Чек-лист за регистриране на наблюдаваното поведение от детето, в различните ситуации в детската градина. • Структурирано интервю с родителите за очертаване спецификата на семейната динамика. Методите за статистическа обработка са : • Описателна статистика; • Оценка на валидността и надеждността на самооценъчните методики; • Т-тест на Стюдънт за откриване на разлики в средните стойности между променливите в различните измервания; • Корелационен анализ; • Факторен анализ; • Регресионен анализ. При адаптиране на въпросник за семейни отношения са представени психометричните характеристики на SFI (Self-Report Family Inventory: Version II) за български условия. Въпросникът е създаден от Р. Бийвърс за изследване на семейното функциониране. Той включва 36 айтема образуващи пет дименсии: „здраве/компетентност”, „конфликт”, „кохезия”, „лидерски стил” и „емоционална експресивност”. Въпросникът се използва за скринингово проучване на перцепцията на член на семейството по отношение на фамилното функциониране. Базиран е на системният модел на Р. Бийвърс за семейно функциониране. С помощта на есплораторен факторен анализ е получена скала за семейни отношения с алфа на Кронбах е .794. При адаптиране на въпросник за поведенческа тревожност в предучилищна възраст са представени психометричните характеристики на авторска скала за предучилищна поведенческа тревожност за български условия. Въпросникът е създаден на база теоретичните модели на тревожността в поведението на деца от 3 до 6 годишна възраст. Въпросникът се използва за скринингово проучване –форма за родители и учители. С помощта на есплораторен факторен анализ е получена скала за измерване на поведенческа тревожност в предучилищна възраст с алфа на Кронбах е .774. Следващото изследване цели да се установи съществува ли влияние между взаимоотношенията в семейството и нивото на тревожност при детето в предучилищна възраст. Типът семейство се разглежда като фактор, който влияе върху тревожността при деца в предучилищна възраст. В теоретичен план изследването се основава на моделите Каплан, Съливан, Сатир, Бийвърс за функционално и дисфункционални семейства. В настоящето изследване се изучава общия фон на преживяванията на индивида, свързани с неговата позиция в семейството и как той възприема себе си в семейството. Направено е изследване на взаимовръзките между семейните отношения, родителско-детските отношения и поведението на тревожност в детска възраст. Основната цел е анализ и разкриване на спецификите на родителско-детските отношения при деца с поведенческа тревожност. Допуска се, че при родители (преди всичко майки) на деца с поведенческа тревожност ще има значими различия по отношение на оптималността на емоционалният контакт с детето, излишна концентрация върху детето и излишна емоционална дистанция от детето, в сравнение с родители, чиито деца не показват повишена поведенческа тревожност. Използван е Parental attitude research instrument - Изследователски инструмент за изследване на родителските нагласи /PARI/. Получените резултати потвърждават хипотезата, че при майки на деца с повишена поведенческа тревожност, се наблюдава значимо повишение по скалите свързани с излишна концентрация върху детето, нарушен емоционален контакт, контрол, свръх-загриженост и създаване на отношения на зависимост. При изследването на влиянията свързани с поведенческата тревожност при деца се очертават две основни групи фактори. Първата група в заложения изследователски модел включва личностните характеристики на родителите. Резултатите показват значими корелации само с две от изследваните личностови характеристики на майките. Скала „общителност” . (-.397*) има обратна корелация с тревожността, т.е. повишената общителност като личностова характеристика на майките води до намаляване на поведенческата тревожност при децата и скала екстраверсия (-.589**) Втората група фактори са свързани със семейните взаимоотношения. Тук значими корелации на поведенческата тревожност има с параметрите - фамилно здраве, конфликти, емоционална експресивност, кохезия, лидерски стил. При изводите се открояват няколко групи, първата са свързани със семейните взаимоотношения, втората група са свързани с влиянията върху предучилищната тревожност, третата група показват влиянието на отношенията родител-дете върху детската тревожност. Основните приноси са свързани с адаптираните две методики за изследване на семейни взаимоотношения и за предучилищна тревожност, следващата група приноси се отнася за установените и статистически доказани зависимости между качеството на семейните отношения, родителско-детските отношения и предучилищната тревожност.

Grantor dc:publisher

Medical University of Varna

Year dc:date

2019

Authors dc:creator

• Иванова, Вероника
• Ivanova, Veronika

• family relations
• preschool anxiety
• parenting style
• parental behaviour
• parent/child relationship
• Психиатрия и медицинска психология / Psychiatry and Medical Psychology

Repository record dc:identifier

http://repository.mu-varna.bg/handle/nls/259

OAI identifier oai:identifier

oai:repository.mu-varna.bg:nls/259