Retinopathy of Prematurity (ROP) - Regional and National Characteristics and Modern Approach for Problem Solving /// Ретинопатия на недоносеното – регионални и национални характеристики и съвременен подход за решаване на проблема

Ретинопатията на недоносените е важна причина за двуочна слепота сред недоносените деца в страните със средно развити икономики. Заболяването е потенциално предотвратимо чрез прилагането на ефективни национални скринингови програми. Цел Целта на настоящия труд е да се проучат регионалните и националните характеристики на ретинопатията на недоносените и да се предложат алгоритми за решаване на проблемите, свързани с това заболяване. Материал и методика Проведе се ретроспективно проучване на медицинските досиета на всички регистрирани, оживели недоносени деца, лекувани в Неонатологично отделение към МБАЛ “Проф. С. Киркович” - гр. Стара Загора за периода от януари 1998г. до март 2002г. Проучването обхвана общо 803 недоносени деца. Активен скрининг за ранно откриване на очна патология при недоносени деца се извърши в периода от април 2002г. до август 2010г. вкл. Скринингът се проведе сред недоносените деца в Неонатологично отделение към МБАЛ “Проф. С. Киркович” – гр. Стара Загора и в Отделение за недоносени деца към Дом за медико-социални грижи за деца – гр. Стара Загора. Общият брой на недоносените деца обхванати от скрининговото изследване е 1029. До 2015 г. се проведе продължително проследяване на недоносени деца преминали скрининговото изследване. Броят на проследените недоносени деца е 569. Използвани са следните методи на изследване на децата в Област Стара Загора. Клинични методи: външен оглед на глава и лице, зенични реакции за светлина, просветление, индиректна офталмоскопия след мидриаза, зрителна острота, рефракция, очен мотилитет, биомикроскопия на преден очен сегмент и тонометрия. Скринингови методи: външен оглед на глава и лице, зенични реакции за светлина, просветление и индиректна офталмоскопия след мидриаза. Скринингова програма: първи офталмологичен преглед - през първите 2-4 седмици от живота на недоносените деца; следващи офталмологични прегледи – през 7 – 10 дни до завършване на процеса на васкуларизация на ретината, веднъж месечно до 6-месечна възраст, веднъж на два месеца до 1-годишна възраст и веднъж годишно до 6-годишна възраст. Национално проучване на подхода към ретинопатията на недоносените се проведе в периода от април до септември 2015 г., чрез анкета, която обхвана специалисти-офталмолози, извършващи прегледи на недоносени деца от всички 28 административни области в България. Изгради се алгоритъм за изследване на деца с ретинопатия на недоносените като национална електронна система, която включва данни за неонаталния период, периода до 6-месечна възраст, до 1-годишна възраст, от 1-5 год., от 6-12 год. и от 13-18 год. възраст. За обработка на данните са използвани статистически методи. Резултати При ретроспективното проучване различни стадии на ROP се установиха при 1.7% от недоносените деца (14 от 803). В 92.9% от случайте промените бяха двустранни. При 77.8% от засегнатите очи се установи напреднал или краен стадий на заболяването при неговото диагностициране. Проведено е лечение при 18.5 % от очите с ІІІ стадий на ROP. Регресия на заболяването, спонтанна или след лечение, се наблюдава при 11.1% от очите. При 88.9% от засегнатите очи през този период, при последващото им проследяване, се установиха различни усложнения – промени в предния очен сегмент, вторична глаукома и субатрофия на очната ябълка. Вследствие на ROP през проучения период се установи двуочна слепота при 11 деца и едноочна слепота при 2 деца. През периода на провеждане на скрининговия алгоритъм различни стадии на ROP се установиха при 5.4% от недоносените деца (56 от 1029). При 23.2% от децата се установиха промени само на едното око, а при 76.8% промените бях двустранни. Резултатите показаха, че при 88.9% от случаите заболяването е открито в ранни стадии, когато е възможно терапевтичното му повлияване. Лекувани са 44 очи с прагова ретинопатия (44.4%). При 81.8% от тях заболяването търпи обратно развитие след лечението. При 18.2% от очите заболяването прогресира, независимо от приложеното лечение. От всички очи с установена ретинопатия (n=99) обратно развитие, спонтанно или след лечение, се наблюдава при 75 от тях (75.8%). При 13 очи, от които 8 след лечение, се установи прогресиране на заболяването до краен стадий (13.1%). При 11.1% от очите се установиха тежки стадии на ретинопатия още при първия преглед. Усложнения се наблюдаваха при 24 от всички заболели очи (24.2%). Резултатите показаха най-висока честота на ROP сред недоносените деца с ТР под 1000 гр. и ГВ преди 32 г.с. (съответно 25.8% и 9.7%). Проучването установи данни за ROP при 1.6% от децата родени с ТР над 1500 гр. Продължителното проследяване на недоносените деца установи различи увреждания на зрителната система при 23.4% от тях (133 от 569). Най-чести от които са – ROP и нейните усложнения (13.7%), вродените малформации на окото и на очните придатъци (5.3%), страбизъм (2.6%), миопия (1.0%) и нистагъм (0.5%). При 41.1% от общо проследените недоносени деца се установиха придружаващи увреждания на физическото и нервно-психическото състояние. Проучването установи данни за придружаващи увреждания при 39.1% от недоносените деца с увреждания на зрителната система (52 от 133). Най-често ROP се съчетаваше с интраутеринна хипотрофия и детска церебрална парализа. Резултатите от националното проучване показаха, че дейности във връзка с ретинопатия на недоносените в България се извършват в лечебни заведения от 21 административни области. Индиректна офталмоскопия като метод за скрининг и диагностика се използва в 10 области, по-често използвания метод е директната офталмоскопия, която се прилага в лечебни заведения от 18 области. Лечение на деца с ретинопатия на недоносените в България се извършва в лечебни заведения от 4 области. Проучването установи, че в областите, в които се предоставят офталмологични услуги на недоносените деца, живее 84,8 % от населението и 90,4% от всички недоносени деца са обхванати от дейности във връзка с ROP. Националното проучване на подхода към ретинопатията на недоносените позволи да се изгради национална карта на центровете, които скринират, диагностицират и лекуват недоносени деца. Резултатите от направеното проучване показват, че пълен обем офталмологични грижи на недоносени деца се предоставят в пет лечебни заведения в България. Изграден е проект на електронен регистър на деца с ретинопатия на недоносеното, като част от национален регистър на недоносените деца, с цел да бъдат концентрирани усилията на общопрактикуващи лекари, педиатри, неонатолози, офталмолози, социални работници и институции в сферата на общественото здравеопазване, за да се предостави съответна по обем и качество услуга на недоносените деца и техните семейства. Анализът на данните ще подпомогне институциите в областта на общественото здравеопазване, в процеса на планиране и координиране на пакета медицински и социални дейности в съответствие с конкретните нужди на бенефициентите. Заключение Провеждането на очен скрининг при недоносените деца още през първите седмици от живота, е гаранция за опазване на детското очно здраве. Поставянето на диагнозата в ранен стадий на заболяването дава възможност за планова подготовка на детето за лечение, както и за лечение на придружаващи заболявания. Подбора на недоносените новородени, подлежащи на скринингово изследване, трябва да се извършва съвместно с лекуващите неонатолози, тъй като ретинопатия на недоносените се среща и при по- зрели новородени. Тежко увреденото общо и нервно-психическо състояние на децата с ретинопатия на недоносените, затрудняват системния ход на очното изследване, диагнозата и своевременното лечение на очните увреждания. Въпреки, че голяма част от недоносените деца в България са обхванати от дейности по скрининг и диагностика на ROP, няма унифицирана система за достъп до офталмологични грижи в достатъчен обем и качество. Продължаващите реформи в системата на здравеопазването нарушават установените по-рано практики, докато новите все още са в процес на утвърждаване и се нуждаят от подкрепата институциите на общественото здраве и хармонизация със световните тенденции. Създаването и администрирането на Електронен регистър на деца с ретинопатия на недоносеното ще допринесе за определяне на разпространението на заболяването с голяма достоверност, ще даде възможност за ефективно изпълнение на приетата Национална програма за скрининг и лечение на ретинопатия на недоносените.

Grantor dc:publisher

Medical University of Varna

Year dc:date

2019

Authors dc:creator

• Димитрова-Грозева, Елена
• Dimitrova-Grozeva, Elena

• ophthalmology
• Retinopathy of Prematurity (ROP)
• blindness
• eye pathology
• Офталмология / Ophthalmology

Repository record dc:identifier

http://repository.mu-varna.bg/handle/nls/210

OAI identifier oai:identifier

oai:repository.mu-varna.bg:nls/210