Contact Lenses as Optical and Protective Element of the Front Ocular Surface. Issues and Future of Contactology in Bulgaria, the Balkans and Europe // Контактните лещи — оптичен и протективен елемент на предната очна повърхност. Контактологията в България, на Балканите и в Европа — проблеми и перспективи

Главна цел на настоящото проучване е да се тестват и установят стандарти за добра контактологична практика в България, съобразени с Европейската и световната контактология чрез: определяне на познанията за контактните лещи сред популацията в България и на Балканите, дефиниране на характеристиките на контактологичната практика в България, създаване на методология за изследване на пациентите, носещи контактни лещи, определяне контактните лещи не само като средство за корекция на зрението, а и като средство за подобряване на качеството на живот и анализиране на възможностите за консервативно повлияване на качеството на живот на пациентите с кератоконус, определяне на честотата на усложненията от носене на контактните лещи и оптималните средства за диагностика и профилактика. Методология На база анкетни проучвания са анализирани мненията на 400 пациенти, носещи контактни лещи и още 890 напасвания, извършени от 99 контактолози. Ефектът на лещите върху качеството на зрението е обследван при 40 пациенти (80 очи), усложненията са анализирани при проследяване на 1000 пациенти, носещи контактни лещи, слъзният филм е изследван при 100 пациенти (200 очи), терапевтични лещи са приложени при 92 пациенти (101 очи), проследени са и 130 пациенти с кератоконус (248 очи). За целите на проучванията са използвани новосъздадени и адаптирани въпросници, използвани са класически клинични методи, както и система за динамично определяне на зрителната острота (CVS), слит-сканираща роговична топография, аберометрия и два новосъздадени теста — тест за стабилност на слъзния филм и скала за количествен анализ на усложненията. Резултати Пациентите, които носят контактни лещи имат тенденция в поне 84% това да продължава повече от 1 година, като 25% от пациентите носят лещи повече от 11 години. Интересен е фактът, че 27% от пациентите твърдят, че не са чували за усложнения от контактните лещи. Всичките 25% обаче, които са имали някаква форма на усложнение са посочили, че знаят за усложненията от контактните лещи. Общата удовлетвореност на пациентите от контактните лещи е много висока и достига максимум в 56% от случаите. Българските пациенти, носещи контактни лещи са сравнително млади — 28.2±29.5 години, като преобладава женския пол 73%. Първичните пациенти са 40%, а интермитентно носят контактните си лещи само 2%. В България газпроницаемите лещи достигат 13%, а силикон-хидрогелните лещи са само 9% от напасванията и 14% от напасването на меки контактни лещи. Лещи за удължено носене има при 11% от случаите, а конвенционалните лещи се предпочитат в 65% от случаите. За качеството на зрение има значение както дизайнът, така и материалът, от който са изработени контактните лещи, а оценката му може да стане обективно (аберометрия) и субективно (изследване на контрастната чувствителност). Общият брой на отчетени усложнения е 45 случая (4.5%). За периода без клинични усложнения от контактни лещи са се отказали 32 индивида (3.2%), като 12 от тях (37 %) са избрали рефрактивната хирургия. Предложеното приспособление за оценка на усложненията е приложено от 20 водещи специалисти и е оценено положително (оценка 4.5 от максимум 5.0). Изследването на слъзния филм е ключово за пациентите, носещи контактни лещи. Тестът за стабилност на слъзния филм е значително по-показателен за патологичните промени от индекса на очната протекция при нормални индивиди, това определя и смисъла от използването на този нов, лесно изпълним и лесно измерим тест в клиничната практика. Пациентите третирани с терапевтични лещи демонстрират значително подобряване на комфорта и зрителната острота, като проучването показва и изключителна кооперативност от страна на третираните 92 пациенти. Резултатите от 24 месечно проследяване на пациентите с кератоконус демонстрират нуждата от промяна на параметрите при по-напредналите случаи, като до 90% от тежките форми изискват ежегодно „титриране” на характеристиките на контактните лещи. Заключения Добрата контактологична практика изисква приложение на съвременните методики за подбор и напасване на контактни лещи и използване на непрекъснато усъвършенстващите се продукти. Понастоящем в България има всички условия за развитие на контактологията на европейско и световно ниво.

Grantor dc:publisher

Medical University of Varna

Year dc:date

2019

Authors dc:creator

• Групчева, Христина
• Grupcheva, Christina

• contact lens
• eye
• ocular
• vision
• keratoconus
• Офталмология / Ophthalmology

Repository record dc:identifier

http://repository.mu-varna.bg/handle/nls/132

OAI identifier oai:identifier

oai:repository.mu-varna.bg:nls/132